Мъж почина на улицата. Шест часа лежа под найлон на тротоара
Асеновград, ул. „ Ген. Дандевил “. Вчцера към 15:30 ч. мъж пада на тротоара, усетил внезапно неразположение. Съседите реагират – звънят на 112, идва кола за спешна помощ. Две лекарки единствено установяват гибелта.
И… това е. Следва шестчасово нищо.
Какво се случи?
По думите на очевидци, тялото на умрелия остава на място до 21:30 ч., покрито с найлон, до момента в който около него минават деца, родители, възрастни хора. Полицаи се редуват на смени – не с цел да охраняват незаконна сцена, а просто… да не го настъпят пешеходците. Мълчаливо. Унизително.
Случката е разказана в една от групите във Фейсбук:
" В началото на ул. " Ген. Дандевил " през днешния ден към 15,30 часа мъж се е почувствал зле и е паднал на тротоара. Съседи се пробваха да му оказват помощ и извикаха Бърза помощ и полиция. За страдание двете лекарки единствено установили гибелта му. От тогава към този момент изминаха 5 (ПЕТ) часа. Човека лежи на земята и единствено се сменят полицейските чиновници, които следят някой пешеходец да не го настъпи. Метнаха му от горната страна някакъв найлон, с цел да не стресира децата, които излизат от учебно заведение ", написа асеновградчанин. Малко по-късно: " Да бях написал обявата по-рано. Веднага пристигна криминалист и кола на погребална организация и подвигнаха индивида. След ШЕСТ ЧАСА! "
GlasNews се пробвай да разбере какви са процедурите при гибел на публично място. Според настоящите разпореждания:
При сигнал за гибел отвън болнично заведение, доктор от Бърза помощ е задължен да удостовери констатацията. Ако няма очевидни следи от принуждение, казусът се третира като трагичен случай или естествена гибел. Изчаква се екип на проверяващ служител на реда (криминалист), с цел да се изключи насилствена причина. Едва по-късно се уведомява погребална организация, която има право да прибере тялото. Но…
Шест часа?
Не 30 минути. Не даже два часа. Шест. Шест часа, в които тялото на човек остава върху тротоара, до ограда, до учебно заведение, на показ, пред къщата на жена, която не може да излезе от нея? Сякаш не е човешко. Сякаш няма родственици. Сякаш не заслужава почитание, даже след края.
Проблемът не е единствено в бюрокрацията. Проблемът е в институционалната заспалост. В това, че няма ясно написан и бързо задействащ се механизъм. Че сред „ констатирахме гибелта “ и „ вдигнахме индивида “ минават часове, в които публичното почитание умира повторно.
Хората питат с право:
Ако това беше наш татко, брат, комшия – бихме ли приели този „ процедурен ред “? Колко още такива случая има, които никой не документира? И най-важното: ще променим ли нещо, или ще продължим да мълчим до идващия найлон на тротоара?
Не можем да върнем живота. Но можем и би трябвало да осигурим почтена гибел и почитание към тялото – не с найлон и очакване, а с човешко отношение, бърза съгласуваност и ясна отговорност. Защото това не е въпрос на административен график – а на морал.
И… това е. Следва шестчасово нищо.
Какво се случи?
По думите на очевидци, тялото на умрелия остава на място до 21:30 ч., покрито с найлон, до момента в който около него минават деца, родители, възрастни хора. Полицаи се редуват на смени – не с цел да охраняват незаконна сцена, а просто… да не го настъпят пешеходците. Мълчаливо. Унизително.
Случката е разказана в една от групите във Фейсбук:
" В началото на ул. " Ген. Дандевил " през днешния ден към 15,30 часа мъж се е почувствал зле и е паднал на тротоара. Съседи се пробваха да му оказват помощ и извикаха Бърза помощ и полиция. За страдание двете лекарки единствено установили гибелта му. От тогава към този момент изминаха 5 (ПЕТ) часа. Човека лежи на земята и единствено се сменят полицейските чиновници, които следят някой пешеходец да не го настъпи. Метнаха му от горната страна някакъв найлон, с цел да не стресира децата, които излизат от учебно заведение ", написа асеновградчанин. Малко по-късно: " Да бях написал обявата по-рано. Веднага пристигна криминалист и кола на погребална организация и подвигнаха индивида. След ШЕСТ ЧАСА! "
GlasNews се пробвай да разбере какви са процедурите при гибел на публично място. Според настоящите разпореждания:
При сигнал за гибел отвън болнично заведение, доктор от Бърза помощ е задължен да удостовери констатацията. Ако няма очевидни следи от принуждение, казусът се третира като трагичен случай или естествена гибел. Изчаква се екип на проверяващ служител на реда (криминалист), с цел да се изключи насилствена причина. Едва по-късно се уведомява погребална организация, която има право да прибере тялото. Но…
Шест часа?
Не 30 минути. Не даже два часа. Шест. Шест часа, в които тялото на човек остава върху тротоара, до ограда, до учебно заведение, на показ, пред къщата на жена, която не може да излезе от нея? Сякаш не е човешко. Сякаш няма родственици. Сякаш не заслужава почитание, даже след края.
Проблемът не е единствено в бюрокрацията. Проблемът е в институционалната заспалост. В това, че няма ясно написан и бързо задействащ се механизъм. Че сред „ констатирахме гибелта “ и „ вдигнахме индивида “ минават часове, в които публичното почитание умира повторно.
Хората питат с право:
Ако това беше наш татко, брат, комшия – бихме ли приели този „ процедурен ред “? Колко още такива случая има, които никой не документира? И най-важното: ще променим ли нещо, или ще продължим да мълчим до идващия найлон на тротоара?
Не можем да върнем живота. Но можем и би трябвало да осигурим почтена гибел и почитание към тялото – не с найлон и очакване, а с човешко отношение, бърза съгласуваност и ясна отговорност. Защото това не е въпрос на административен график – а на морал.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ